Вървим по пътя на промяната ЗАЕДНО
Преди време Руми (аз😊) тръгнах по този път. По пътя на промяната. Промяната спрямо темата за пътната безопасност, за човешкото поведение НА и ДО пътя. Доста често този път е доста труден. Да искаш да променяш нагласи. Да искаш някой, който цял живот мрънка и търси някъде виновници, да си каже „Може пък нещо да зависи и от мен?“ Да искаш някой, който цял живот
Защо е важно да бъдем сертифицирани?
В Номадия от години работим в посока повишаване на качеството на предлаганите от нас услуги. Признаваме, че не винаги се търси въпросното качество, но това е тема на друг текст. Защо е важно според Вас да бъдем сертифицирани? Ще изброим няколко възможни отговора: - Защото това дава сигурност за качеството на програмите и хората, които ги изпълняват; - Защото тези хора са преминали през обучение и определен хорариум от
Продължаваме и учим
Да, темата за образованието винаги ни е вълнувала. Защо да учим? Защо не искаме да учим? Защо и днешните деца не искат да учат? Толкова ли сме преситени? Толкова ли са преситени? Защо? Как? Какво? Колко? И така нататък. И така нататък. Е да, ама не. Не е точно така. Нещо май не е добре казано, не е добре формулирано. Не, че не искаме. Не, че
„Книга за мечтатели“
Все по-често срещаме навсякъде – в онлайн издания, в социалните мрежи и пр. – най-различни цитати от най-различни автори. Четейки, човек направо остава с усещането, че е част от едно четящо общество😊. Но това всъщност у друга тема, най-вероятно обект на друг текст. В споменатия контекст е и този текст, който прави опит да вплете в едно цитати и идеята на ученето чрез преживяване, което
Какво се случи с образованието?
Няколко дни след началото на новата учебна година традиционно започваме да си задаваме въпроси. Защо и откъде са тръгнали размислите ли? Еми ето. Преди време четох неаполитанските романи на Елена Феранте. Действието започва през 50-те години на 20-ти век, когато двете героини са още деца. И там - в книгата - те мечтаят да ходят на училище, да четат. Лишават се от някакви неща, изяждат дори
Experiential Educators Europe
Това е пост за нещо преживяно, нещо научено, нещо уникално. Да, именно уникално. Знам, че тази дума често е изпразнена от съдържание. Употребявана твърде често и по някакъв начин загубила своята „уникалност“:). Но аз я използвах съвсем умишлено. В края на месец април участвах в международната конференция „Experiential Educators Europe“ в селище в близост до Краков, името на което за съжаление още не мога да
За неформалното образование и има ли то почва у нас
Тази статия би могла да започне с краткото изявление „да“. Да, неформалното образования има почва у нас. За щастие. След посещението и участието ни във Втората национална конференция на неформалното образование смело можем да твърдим, че у нас има много образователни институции, организации, хора, които работят усърдно в тази посока. Едно сверяване на часовника, което дойде тъкмо навреме. Навреме, защото все по-често се чувстваме част от
Нещичко за есента
Есента е вече тук… Листата придобиват различни цветове и започват да падат. Зачестяват дъждове и ветрове. А ние? Ние мислим как да вградим есента по някакъв начин в програмите ни. И защо не? Нима децата не обичат цветовете, листопада? Нима децата не обичат да скачат в локвите? Да се калят? Със сигурност обичат. Със сигурност ние – родителите – не чак толкова😊. В тази статия ще
КАКВО ЗАБРАВЯТ ДЕЦАТА ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА?
Толкова често сме чували репликите – „Децата ще забравят всичко през ваканцията“, „Децата са забравили всичко през ваканцията“ и т.н. Но дали е така? Дали наистина винаги трябва да мислим за ваканцията като за време, в което всичко натрупано до момента се заличава с всеки изминал момент? Все по-често си мисля за това, че робуваме прекалено много на статуквото в главата си. Статуквото, че през учебната
Ученето онлайн
Като че всички се поизморихме от цялата тази тема и цялата проблематика, свързана с нея. Омръзна ни да говорим и мислим за нова реалност, дигитален свят и какво ли още не…