Какво се случи с образованието?
Няколко дни след началото на новата учебна година традиционно започваме да си задаваме въпроси. Защо и откъде са тръгнали размислите ли? Еми ето. Преди време четох неаполитанските романи на Елена Феранте. Действието започва през 50-те години на 20-ти век, когато двете героини са още деца. И там - в книгата - те мечтаят да ходят на училище, да четат. Лишават се от някакви неща, изяждат дори
Изгубената човечност
Чета статия за историята на Mohammad Hassan, за смъртта му по пътя към К2. Чета и други статии, новини за прекрасните успехи за нашата страна. Почти се възгордявам. Чета и постове. Проследявам коментари. Разглеждам снимки. И се замислям. Замислям се за нещо изключително важно, замислям се за човешкия живот. За стойността му. За ценността му. За цената на върха. За цената по принцип. За парите.
Четиво за родители
ЧЕТИВО ЗА РОДИТЕЛИ или какво трябва да знаят родителите, когато изпращат децата си на лагер? Скъпи родители, пишем тази статия за всички Вас, въпреки че знаем, че е възможно на някои тя да не се хареса. Защо ли? Ами защото в този текст ще Ви говорим за отговорности, за лицензи, за закони, за наредби. Неща, с които много хора не обичат да ги занимават. И все пак
Човекът и планината
Може би много от Вас знаят, че Номадия това сме всъщност аз – Руми, Орлин и Любо. Че имаме разбира се и други много близки хора в екипа. Днес обаче не искам да пиша за тях. Днес искам да разкажа една история и размислите, които се пораждат и пораждат от нея. Историята на Орлин. И не само. Може би на много от Вас тя отдавна е
Море от боклук
Отдавна мисля за тази статия. Стоя пред компютъра и се чудя какво заглавие да й дам. Софийското поле? Свят от пластмаса? Потънали в боклуци? Море от боклук? Между две планини? Как ще ги стигнем? … Избирам името „Море от боклук“. Темата е болезнена за мен. От няколко години вкарвам много енергия и емоция в тази битка. Понякога си мисля, че битката е загубена, обречена. Отивам към
Светът на пластмасата и Ние
Докосваме пластмаса, обличаме се с пластмаса, ядем продукти, произведени в пластмасов свят, храним се в пластмаса. Животът ни е заприличал на стока еднократна употреба, в която всичко е кратко, отива бързо на боклука след използване, всичко може да бъде заменено, купено отново.
