Море от боклук
Отдавна мисля за тази статия.
Стоя пред компютъра и се чудя какво заглавие да й дам. Софийското поле? Свят от пластмаса? Потънали в боклуци? Море от боклук? Между две планини? Как ще ги стигнем? … Избирам името „Море от боклук“. Темата е болезнена за мен. От няколко години вкарвам много енергия и емоция в тази битка. Понякога си мисля, че битката е загубена, обречена. Отивам към езеро в Софийското поле. Има красива растителност. Има много диви животни – зайци, лисици, птици. От двете страни на полето се издигат Витоша и Стара планина. И изведнъж … в полето…там е пълно. Издигат се огромни камари с най-различни видове боклуци. Автомобилни гуми. Стиропор. Дивани, мебели, кресла. Чували с огромни кокали. Части от коли. Строителни отпадъци, разпределени на малки купчинки, за да не правят голям боклук. Точно до табела с надпис „Забранено хвърлянето на отпадъци. Глоба 2000лв.“… Буркани. Щайги. Пластмаси. Мърша. Стъкла… Като огромно грозно злокобно море. Море от боклук…
Дали пък не трябваше да избера все пак заглавието на Тодор Колев „Как ще ги стигнем?“. Тъжно е, защото всички знаем отговора – няма, никога няма да ги стигнем. И ще е така, просто защото основният ни проблем е, че ние НЕ искаме да ги стигнем… Освен ако… Освен ако не решим да се променим, да се борим, за Витоша, за Пирин, за полето, за нас…
Снимката е на Яница Радева от простест в защите на Пирин през 2013г.
