Пърформанс пъзел
Инструкторски курс. Нови непознати хора. Нова група. С нови предизвикателства. Започваме активностите. Постепенно хората се сближават, започват да се шегуват, да се смеят. Стигаме до играта „Пърформанс пъзел“. Тя ни е една от любимите. По няколко причини:
- Има ясна задача, която трябва да се постигне в рамките на определено време, тоест рамката е много разбираема;
- За това време трябва да потренираш – да се упражниш, за да може в момента на изявата да се представиш възможно най-добре (като в живота!);
- Има провокативен състезателен елемент – по някакъв начин се съревноваваш със себе си, но и с другите групи (отново като в живота!);
- Някои се представят по-добре от други (пак ще повторим – като в …!), тоест някой печели, друг губи.
И какво от това? До какво води това?
Еми според нас това води отново до темата за победата и провала. Винаги някой се представя по-добре. Не може винаги да се печели. И ученето е най-ефективно, когато настъпва в момента на не-победата. Как да научим нашите деца да посрещнат неуспеха? Не е ли същото като в живота? Познавате ли човек, който има само успехи? Не, нали?
Та – в нашите програми, в ученето чрез преживяване винаги се стига до някакво учене. Не до изводи като “Леле, колко сме зле!“, „Как можахме!“, “Защо не …?“ и всякакви варианти на упреци, критики и т.н. А по-скоро до “Как да го направим следващия път по-добре?“, “Какво не ни достигна сега?“
Това е. Учим. Учим за онези моменти – за моментите, в които ще се провалим😊.
Текст: Румяна Георгиева
