Разсъждения за фактора време
Да, признавам – това заглавие е малко стряскащо. Чак пък разсъждения! Чак пък фактор! Чак пък …!
Но от друга страна е нещо, което ме и ни вълнува. Нещо, което ни кара да се замислим. За нас и за заобикалящия ни свят. Свят, в който всеки препуска и препуска. Препуска, за да свърши възможно най-много задачи за деня. Да отхвърли максимално много работа. За да е доволен накрая. Удовлетворен. Изпълнен.
И той или тя препуска. И препуска. Но това с удовлетворението нещо не се получава. Нещо куца. Нещо не е наред.
Преди време седим в офиса. Обсъждаме задачите си. Обсъждаме препоръките на наш консултант. И ето една от тях – препоръчват ни да сме толкова уникални и вдъхновяващи, че за 30-тина секунди човек да бъде заинтригуван и да пожелае да ни стане клиент! Защото в днешно време никой нямал време да се занимава и задълбочава. Защото никой просто няма време! И ние трябва да сме толкова добри в това, което правим, че да грабнем тутакси вниманието! Ама това възможно ли е? Ние години наред полагаме много усилия да вникнем в хората около нас в дълбочина, да им дадем нещичко повече, нещо по-замислящо, нещо по-смислено, нещо по-… Ние от години харчим време в името на една друга инвестиция.
И ето ни тук и сега. В свят, в който никой няма време. В който факторът време играе огромна роля. Или пък никаква?
Къде сме ние в този свят? И не се ли нуждае в крайна сметка ученето чрез преживяване от много много време?
P.S. Напук на всичко, напук на текста сме избрали снимка, в която очевидно се прахосва време😊
Текст: Румяна Георгиева
