Experiential Educators Europe
Това е пост за нещо преживяно, нещо научено, нещо уникално. Да, именно уникално. Знам, че тази дума често е изпразнена от съдържание. Употребявана твърде често и по някакъв начин загубила своята „уникалност“:). Но аз я използвах съвсем умишлено. В края на месец април участвах в международната конференция „Experiential Educators Europe“ в селище в близост до Краков, името на което за съжаление още не мога да произнеса правилно:).
Конференция, на която има два основни водещи принципа – принципа на свободата и на споделянето. Именно в споделянето виждам споменатата уникалност. Хора от цяла Европа, работещи в сферата на образованието за деца и възрастни, занимаващи се с тренинги и обучения; специалисти, занимаващи се с коучинг и с човешки ресурси; дизайнери на игри за възрастни… Хора, готови да споделят не само конкретни активности, но и своя индивидуален опит и почерк.
Един форум, на който научих много нови активности, много нови гледни точки към определени теми. Един форум, който смятам да посетя и в бъдеще. Изпратена от Номадия, се оказах и единственият представител на България. /Между другото – имаше мултикултурна вечер и … лютеницата си е лютеница; луканката си е луканка; ракията си е ракия:)/.
Всички деца, записани на лагер при нас, и всички възрастни, на които правим тиймбилдинг – те тепърва ще изиграят Матрицата, те тепърва ще разсъждават за историята на Абигейл, те тепърва ще… Но какво ли да Ви занимавам повече? Просто ни потърсете; просто ни попитайте; просто елате:).
Текст: Румяна Георгиева
