Човекът и неговите каузи
Странно нещо е човекът. Колкото повече има, толкова повече това, което има, не му стига…
Да, наистина.
Човекът минава през много етапи в живота си. През възходи и падове, през успехи и неуспехи, през радости, трудности. Иска да се реализира – гради кариера, строи сгради, мостове; лекува хора; пише статии, научни трудове; ходи в командировки, ходи на обучения, пътува, развива се, издига се по стълбицата; прави бизнес, успешен бизнес, който го увлича и увлича; иска да се докаже, че може, иска да може и да може…
После човекът решава, че иска да има много неща. Да ги притежава. Започва да си купува, да има, да спестява и да се лишава, за да има. Телефон, кола, дрехи, апартамент, устройства, джаджи, екипировка. Храна, бутилки различни винá. Вещи…
В друг етап от живота си човекът започва да си мисли и за деца. И той има свои деца, отглежда ги, обича ги, изпитва техните радости и скърби. Нощите му са посветени на мечти и страхове. Неговите деца стават част от неговия живот, от него самия. Завинаги…
И разбира се забавленията. Пътуванията. Приятелствата. Човекът отбелязва своите пътешествия, води дневник на своите почивки, изпитва удовлетворение, че е видял, че е бил, че е ял, че е спуснал, че е плавал, че е …
В живота си човекът намира и своето хоби. Влага в него много страст и ентусиазъм. Катери се, изкачва върхове, събира нещо си, играе народни танци, ходи на йога, бродира, плете, кара колело, скейборд, свири на инструмент, твори изкуство…
Или пък в мрежите. Снима се тук, там. Винаги усмихнат. Винаги щастлив. Всеки ден преглежда и преглежда, интересува се дали го харесват, колко го харесват, дали… Човекът знае, че това, което показва, не е истина, защото никой не може да бъде винаги усмихнат. Защото в живота има и скърби, яд, стрес…
И в един момент нещо се случва. Нещо разтърсва човека. Нещо го пронизва, нещо го гложди. И всичко, което има, започва да не му стига. Може би освен децата… Всичко, което има, започва да му се струва кухо, празно. В този един момент човекът намира онова другото – онова, което е търсил – човекът намира своите каузи…
И той започва да живее, да гори в тях и чрез тях. Да събира капачки, да участва в дарителски кампании и акции, да разпространява, да пише, да пази природата … Да дарява времето си, кръвта си, идеите си, ресурсите си… Да спасява хора. Човекът разбира, че без своите каузи, без трепетите на сърцето си, той не е той. Без тях той се губи и изгубва. Човекът разбира, че има нужда от тях. Разбира, че неговите каузи са придали един различен смисъл на неговия живот. Човекът … човекът не е достатъчно щастлив, не е пълен без тях … без своите каузи… Тогава … тогава започва да търси и съмишленици. Иска му се да запали и другите хора. Търси ги. Вика ги. Но… но те чуват. Или пък не искат. Или пък не са готови. Или пък така им е по-лесно, по-удобно. Предпочитат да не мислят, по-леко е да не си задават въпроси, да не задават въпроси. Човекът знае, че не трябва да очаква и все пак очаква. В моменти като тези се чувства сам, самотен. От време на време тишината не е така тиха и той долавя някакви гласове – гласове, които споделят каузата му, вижданията му, стремежа му към промяна. Като някакви други светлинки в мрака. Те са много мънички, но са там, в същия този мрак. Те го хранят и захранват с нова енергия. Човекът разбира, че не е напълно сам, че има и други, че има съмишленици… Той знае, че има нужда от помощ. От гласност. От споделяне. От други. От другите. От…
И така …
Животът продължава. Човекът върви по пътя на своята кауза. Понякога върви сам, понякога е с други. Но той върви. Продължава да върви. В някои моменти даже тича. В други едвам се помръдва. Но той продължава. И продължава. Защото…
Защото какво би бил човекът без неговите каузи?
Ако искате да разберете повече за една от нашите каузи, можете да си купите книгата „Пътят на промяната“, написана от Румяна Георгиева, илюстрирана от Майа Антова и издадена от Номадия. Пуснете ни имейл или съобщение и ние ще Ви я изпратим.
Забележка: Една от снимките в колажа е снимка на Яница Радева от протест в защита на Пирин.
Текст: Румяна Георгиева
