Продължаваме и учим
Да, темата за образованието винаги ни е вълнувала. Защо да учим? Защо не искаме да учим? Защо и днешните деца не искат да учат? Толкова ли сме преситени? Толкова ли са преситени? Защо? Как? Какво? Колко? И така нататък. И така нататък.
Е да, ама не. Не е точно така. Нещо май не е добре казано, не е добре формулирано. Не, че не искаме. Не, че не искат. Просто не искаме и не искат по този начин. По познатия, до болка познатия класно урочен начин.
Просто днес е друго и различно. Убеждаваме се в това почти непрекъснато. Не случайно говорим толкова често за любимото в Номадия учене чрез преживяване. И ето. Отиваме на тиймбилдинг. С възрастни. Завършени хора. Специалисти в различни области. Много добри специалисти. Които по цял ден работят пред компютри. И ние ги поставяме в различна ситуация, ние ги караме да учат. Възли. Твърди умения. Неща, които със сигурност няма да им потрябват в ежедневния им работен свят. Малко преди началото разбираме, че са имали тежка вечер. И са се забавлявали. Ние естествено веднага си помисляме, че нашите активности най-вероятно няма да се получат. Че може и да са малко кисели. Че …
Е да, ама не. Виждаме тези хора да са готови да учат, да плетат възли, да имат хъс и желание да надграждат. Неща, които както казахме най-вероятно няма да им потрябват никога. Или ако не е никога, то със сигурност няма често да им трябват. Но те са открити. Те искат да го правят. Да учат.
И осъзнаваме, че това е най-ценното, което можем да дадем на групите си. Че това е най-ценното, което образованието може да даде на нашите деца. Да имат тази нагласа, тази откритост и тази готовност да продължават да учат… И да, знаем, че много често на практика се получава почти обратното – че образованието е именно причината много деца да се откажат от ученето. Да се надяваме, че все повече хора и институции ще осъзнаят нуждата от промяна и гъвкавост. Това е.
Продължаваме … и учим…
Текст: Румяна Георгиева
