За неформалното образование и има ли то почва у нас
Тази статия би могла да започне с краткото изявление „да“. Да, неформалното образования има почва у нас. За щастие.
След посещението и участието ни във Втората национална конференция на неформалното образование смело можем да твърдим, че у нас има много образователни институции, организации, хора, които работят усърдно в тази посока. Едно сверяване на часовника, което дойде тъкмо навреме. Навреме, защото все по-често се чувстваме част от един порочния кръг на вечните твърдения, че за всичко, което се случва в образованието, ни е виновно МОН. Оказва се, че понякога е така и че в много случаи не е така. Че като че ли ни е по-лесно виновникът за лошите ни резултати да е някой друг…
Та … на конференцията имаше различни презентации, които представяха различни аспекти на неформалното образование у нас. Научните му измерения. Чисто практическите му измерения. Въпросът за архитектурните пространства, в които учим. Въпросът за човешкия ресурс, за човешката инфраструктура, която съпровожда нашето учене и ученето на нашите деца. За ученето през целия живот. За добрите резултати. За медийното отражение на добрите практики. За вдъхновението. За вечерното училище и тези, които решават да учат на една друга възраст. За изкуството. За онлайна. За… И не на последно място – нашето участие с опит за сравнителен прочит на съвременните тенденции и практики на ученето чрез преживяване в Германия и у нас, за все по-належащата нужда от работа в посока изграждане на единни стандарти на неформалното образование. Защото … да, то е разчупено, мотивиращо, свободно, персонално, но също така и лесно би могло да бъде превърнато просто в един маркетингов трик за привличане на клиенти. Неговите позитиви лесно биха се превърнали в негативи, ако хората, работещи в бранша, не притежават нужните им компетентности да правят това, което правят. Иначе казано … предстои ни много работа😊). Освен работа, надяваме се и екип, съмишленици, с които да продължим напред към популяризиране, професионализация, развитие на сектора, защото все повече сме убедени, че в наши дни формалното като че ли не би могло да се справи без неформалното.
Текст: Румяна Георгиева