Image Alt

Ученето онлайн

Ученето онлайн

Като че всички се поизморихме от цялата тази тема и цялата проблематика, свързана с нея. Омръзна ни да говорим и мислим за нова реалност, дигитален свят и какво ли още не…

 

И успоредно с това – ние живеем в този нов свят, ние сме част от него, ние и децата се адаптираме към него. Или поне се опитваме да го правим.

 

Все по-често буквално настръхвам, когато чуя някои изявления. Споделям изказвания, които ме карат да заспоря, да …, да …, да… „Децата нищо не научават онлайн“, „Онлайн не е същото“, „Те само преписват, когато имат контролно“, „Кой знае с какво се занимават“ и още много други. Като че ли цялото общество е заето да сравнява онлайн с присъствено обучение и да търси преимуществените страни на второто. Всички са заети да видят колко децата НЕ знаят, Не могат, НЕ искат…

 

Според мен като голям „фен“ на Ученето чрез преживяване всички тези сравнения са напълно излишни. Когато осъзнаем, че онлайн обучението е различно; когато се убедим, че трябва да извлечем неговите добри страни; когато признаем, че онлайн общуването е едно по-бавно общуване и води до един по-бавен процес, може би тогава ще намерим и позитивите от дигиталния начин на учене. И най-същественото… ще осъзнаем, че най-важни всъщност са процесът на учене и мотивацията за учене. Вярвам, че в онлайн обучението това следва да е основният приоритет, защото без желание и мотивация губим всичко останало…

 

В методиката на Учене чрез преживяване Ученето е отговорност на учещия. Самата концепция да подходим отговорно към това, което ни заобикаля и което ни се случва, напълно изключва например дискусията за изпитването онлайн. Когато нашите ученици или участници са наясно, че са част от процеса, наречен Учене, и когато те знаят, че знанията и уменията им не се измерват в оценки и че те самите носят отговорност за това, може би тогава ще видим света с други очи. Може би тогава самите ни ученици и обучаеми ще погледнат на обучението през друга призма – извън рамката, задълженията, родителските изисквания, МОН… Ще пожелаят да учат и с малко по-бавни стъпки ще тръгнат напред… А дотогава? Дотогава остава да се гледаме и слушаме репортажи по темата, да четем статии колко са загубили днешните деца в онлайн ученето, да спорим и дискутираме как нищо не е същото и да мечтаем старото да се върне…

 

Текст: Румяна Георгиева

подарете ваучер




    За допълнителна информация:

    x