Възкресението в нас
В седмица като тази преминаваме през различни размисли, прозрения и емоции. Независимо дали сме вярващи или не. В седмица като тази; седмица, в която в личен план имах най-големия си провал; седмица, в която получих тежък урок, неизбежно стигам до темата за човешкото и доброто в света, който ни заобикаля. Защо допуснахме да бъдем груби и непочтителни с хората около нас? Защо допускаме вербалното насилие да доминира в нашето ежедневие? Защо сме толкова … лоши? И има ли сила и път, който може да ни поведе към онова … другото, доброто, смисленото, зареждащото?
Грубост в училище, грубост в семейството, на улицата, в градския транспорт, в университета, на работното място. Грубост, която като отрова пие от силите ни – онези – важните сили за важните неща и за важните битки. Грубост, за която няма оправдание и обяснение. Или може би пък има – обяснението е в човешката природа. Или пък?…
Може би пък истината е в дълбокия смисъл на възкресението. Възкресението на природата, на цялата тази цветна и зелена красота. На светлината и на деня. И най-вече смисъла на това да потърсим възкресението на доброто в света около нас.
В навечерието на светлия празник пожелаваме на всички да намерят сили и най-вече да пожелаят връщането и възкресението на доброто. Защото какво би бил светът без човека и без човечността? Какво би бил самият човек без неговата човечност? Наистина … какво?
Текст: Румяна Георгиева
