КАКВО НИ ДАДЕ ПРОГРАМАТА СИТИ БАУНД ИЛИ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ПРЕЖИВЯВАНЕ В ГРАДА?
Понякога е трудно да започнеш дори подобна статия. Трудно е, защото искаш да кажеш много неща, да споделиш много, а не знаеш с кое да стартираш. Не знаеш дали ще успееш да предадеш мислите си, впечатленията си, емоциите си, трудностите, които си срещнал и преодолял…
Тази година участниците в инструкторския курс имаха възможност да усетят дълбочината на това преживяване. Успяха да видят града от друг поглед. Осъзнаха, че всичко е свързано с пари и че това звучи всъщност много страшно. Осъзнаха, че се оказва много трудно да поканиш някой човек в трудност, да го почерпиш с нещо за хапване…
Срещнаха човечност и искрено желание да помогнат в хора, за които преди не са си и помисляли. Например сириеца, живеещ в града. Готов да помогне, да даде, без да иска нищо в замяна. Кога загубихме тази човечност в ежедневието? Кога наистина? Нашите курсисти срещнаха и липсващата човечност, безразличието… Проумяха, че не си обръщаме внимание един на друг и че не забелязваме нещата около нас…
В ден като този София се превърна за някои в напълно чужд град… Градът, в който групата има време за всичко. И фокусът е не само върху отделния човек, фокусът е върху цялата група. Не само човекът преодолява, а групата преодолява…. Това осъзнаване, че ние всъщност сме общност, че не сме сами…
Това беше среща с града, в който откриваме в бетона пораснала теменужка или пък намираме цвете… Или пък се престрашаваме да помолим някого за помощ… Или пък намираме мястото, където можем да оставим нещо за тези, които имат нужда… И какви са всъщност измеренията на богатството и бедността, на това да имам и да нямам? …
…Знаех си, че ще е трудно. Да пресъздам тази своя среща със света, който ни заобикаля. Просто не мога да пресъздам преживяванията с думи. Просто не мога…
Текст: Румяна Георгиева
