Палатките – начин на живот, мислене или?
Когато преди години започнахме да организираме палаткови лагери, въобще не сме вярвали, че те ще бъдат основна съставна част от цялостната ни концепция в работата ни с деца.
Сега – в 21 век, във века на технологиите, времето, в което всичко се развива и променя с шеметна скорост, ние се изправяме пред едно голямо предизвикателство. Изправяме се пред това да отидем някъде с група деца, да не разполагаме с основни придобивки, които в ежедневието дори не забелязваме – ток, течаща вода, покрив над главата … Тези наши деца да няма откъде да си купят каквото и да било. Да бъдат изцяло потопени в дивата природа. Да няма къде да си заредят любимите телефони. Да няма устройства, да няма интернет… Един подобен лагер е наистина коренно различно преживяване от това, с което са свикнали днешните деца. С годините се убедихме, че децата се справят доста лесно с трудностите, пред които ги изправяме. Те все още имат своята си връзка с природата и приключението. Те са наистина готови да възстановят тази връзка, искат да се научат да дялкат, режат, секат, готвят и какво ли още не. Всичко, което в забързаното ежедневие ние – възрастните – сме им отнели в малка или голяма степен – инициативата, желанието за развитие и учене, простичките твърди умения – уменията, които са ни помогнали да се развием. Палатките и лагерите на палатки в дивото са изключително полезен учебен материал. След такъв лагер можем да станем свидетели не само на повече отговорност и умения в нашите деца, ние можем да видим и признаците на отговорното поведение на човека в природата, желанието да не оставим никакви следи, да оставим мястото, каквото сме го намерили, за да …, за да го има…
Всъщност има много неща, на които би било добре да научим нашите деца, има какво да научим и самите ние от тях. Продължаваме с палатките. Това е нашият път… Пътят към промяната…
Текст: Румяна Георгиева
