Деца под похлупак
Все по-често ни се случва клиенти за наши детски групи да ни питат какво ще правим с програмата, ако времето е лошо. Да, признаваме, че с нашия климат няма как да не ни минават тези въпроси през главата. Поразглезени сме на тема хубаво време и това си е. В Германия например понятие като „лошо време“ няма. Децата излизат при всякакви метеорологични условия навън. Да, естествено, че са и подходящо екипирани.
Но … Но всъщност си задаваме и въпроса дали правим добра услуга на децата, когато винаги предварително сме помислили за всичко, когато сме взели мерки и сме отстранили всеки един риск, когато им спестяваме всяка една трудност. Като че ли сме поставили над главите на нашите деца прозрачен похлупак, който ги обгрижва, изолира и противодейства на всичко негативно. Дали пък не ги лишаваме от нещо? Не Ви ли се е случвало да Ви е най-вкусно след като сте се лишили от някаква храна? Не Ви ли се е случвало да Ви е най-топло и уютно след като сте били навън в по-студено и мокро време? Или пък да изпитате истинско удовлетворение след като сте се сблъскали с някакво препяствие? Помагаме ли на нашите деца с умения, които да използват, когато срещнат истинските предизвикателства на живота?
Ех този стъклен и невидим похлупак! Поставили сме го, за да ни е по-лесно. Забравили сме, че грешките трябва да се направят, че трудностите трябва да се посрещнат и изпитат. Иначе? Иначе отглеждаме красиви стайни растения, които трудно оцеляват в реалния свят на истинския живот.
В нашия свят – в света на Номадия – искаме да вдигнем похлупака! И тогава? Тогава ще отидем сред природата през ноември, а защо не и декември. Или пък януари? Ако е студено, ще си запалим огън и ще се постоплим. Ако вали, ще си направим навеси от платнища. Ако се намокрим, ще се преоблечем. И … ще научим как да се екипираме и пазим сред природата; ще споделим някакви мънички неща; ще им се зарадваме. Ще забравим всичките си притежания и собствености, и възможности. Да, тогава ще се зарадваме на малките неща… На това да ти е топло, сухо, да пиеш чай, да хапваш сандвич, да си сред другите, да си с приятели.
Текст: Румяна Георгиева
